Света Америка

Една статия за политиката на Света Америка. Добре, че беше тя, та да се оправим и дано да бъде, че да не загинем.

Лично аз не съм съгласна с почти всичко от статията, но все пак трябва да зачитаме и чуждото мнение. Пък и винаги ми е било забавно да чета за арогантността на Америка. 

СЦЕНАРИЯТ ЗА РАЗПАДА НА ЕВРОПА - мисия невъзможна

Живеем във век, в който се променя нещо принципно. Важно е, че идва краят на продължаващото 500-600 години доминиране на Запада в света. Сега светът се събуди в политически смисъл. По-голямата част от човечеството не се е занимавало и не се е интересувало от политика до Френската революция, която събужда политическите фигури и националните чувства в Европа. После това обхваща практически целия свят, придобил през последния половин век политическо съзнание. Това съзнание е доста нееднородно. То се ражда във все по-голяма степен от флустрацията, неувереността, неудовлетвореността, усещането за несправедливост.
Тези негативни чувства са прицелени основно срещу Запада. И най-вече срещу Америка, която в много отношения бе съвестта на света, а в последното десетилетие стана обект на всеобща неприязън. Това е много опасно: ако сега Америка загуби водещата роля в света, нито една държава не би могла да заеме нейното място.Спомням си, че когато работех в Белия дом, най-голямата опасност бе разпалване на атомна война. Всеки ден ние имахме предвид това. В продължение на 28 минути можеше да се развие криза, която в продължение на 6 часа би довела до смъртта на между 80 и 120 милиона души. И то само за един ден! Сега такава заплаха няма. 

Но има неувереност в стабилността на света, в разположението на политическите сили,

в ролята на Запада. По-голямата част от този политически пробудил се свят оценява негативно ролята на Запада. Колониализъм, империализъм, експлоатация – това са съществените съставни части на преобладаващите в света исторически образи.Преди съотношението на силите бе в полза на Запада. Сега делът на Запада в световния брутен продукт радикално намалява. Променят се културният и военният баланс. Затова някои се питат ще доживеем ли смяна на ролите?Истината е, че най-бавно се променя военното равновесие. Военният бюджет на Америка е по-голям, отколкото на всички други страни, взети заедно. Превъзходството е огромно и това ще продължи дълго. Сега Америка не е заплашена от никаква пълномащабна вътрешна война. Но я заплашват малките войни, които струват скъпо във финансов и морален план. Това отслабва Америка и променя ситуацията. Това е еволюция, исторически процес. Затова е много важно дали Обама ще промени ролята на Америка в света. Дали ще се обедини и по-нататък Евросъюзът или ще тръгне в обратната посока? Много зависи от това дали ще продължи с досегашната динамика достойното за възхищение развитие на Китай. 

И ще успеят ли Индия, Индонезия, Бразилия да повторят китайското чудо

Ние, разбира се, не знаем това. Но всичко е възможно. Ние се намираме в началото на някаква нова ера. Не съм пророк и не мога да кажа точно каква. Аз просто се занимавам с това да давам сценарии и отговори на въпроса как трябва да реагира Америка в тази ситуация. Лично аз одобрявам принципите в политиката на Обама. Ако той успее да тласне Америка в малко по-различно направление във вътрешната и външната политика, тя ще има необходимия потенциал, за да продължи да играе ключова роля в света още няколко десетилетия. Но ако не успее, промените ще тръгнат с ускорен темп и те действително могат да бъдат драматични.Тук трябва да обърнем внимание и на ролята на Русия. Що се отнася до нея, аз съм песимист за това, че ще успее да постигне своите предишни имперски цели. Русия вече няма такъв потенциал. Това става очевидно, като се погледне икономическата, демографската, научната статистика, да не говорим за геополитическото обкръжение: на изток и на юг от Русия се появяват могъщи, пренаселени азиатски държави. Русия няма избор. На нея є е нужно да върви на страната на Запада. И е в интерес на Запада тя да тръгне в това направление. Затова нека се замислим кое е по-важно: присъствието на Русия в НАТО, тоест фактическо унищожаване на алианса, или постепенно засилване на връзките на Русия с НАТО, което може да го усили, без при това да се разваля нищо. Би ли се съгласила Русия американски офицери да стоят в Москва и да гледат нейните планове? Би ли се съгласила Америка на същото присъствие на руснаци в Брюксел или Вашингтон? Това са необмислени идеи.Според мен следващите 5-10 години ще бъдат по-скоро време на дезинтеграцията. Но ние си даваме сметка за това и 

Европа ще се опита да промени посоката на този вектор

Това изисква усилия и лидерство. В Америка такова лидерство съществува. Възможностите на президента са ограничени, но той може да придвижва своите идеи. В Европа ситуацията е по-сложна, там няма изразително политическо лидерство. Но когато европейците разберат, че се движат към дезинтеграция, ще започнат да се съпротивляват срещу нея.Сега много често се питаме има ли риск от разпадането на Европа и от рухването на еврото. Мисля, че това няма да стане. Но е добре, че се говори за този риск, тъй като в противен случай нещо подобно би могло да се случи. А това би било опасно. Особено ако едновременно отслабне Америка, тъй като в перспективата на следващия исторически период, тоест 20-40 години, не виждам страна, която да може да стабилизира света така, както прави Америка. Криза на Америка ще стане криза на света.Не можем да не отчетем и че се усилват противоречията между западния свят и Израел. Така че Израел трябва да действа по-внимателно. Факт е, че ключът към Близкия изток е в ръцете на Обама.Причината е, че еврейското население в Америка в мнозинството си е либерално и демократично. На последните избори около 70% от него гласува за Обама. При това от политическа и финансова гледна точка влиятелният еврейски елит е по-консервативен и се идентифицира по-скоро с десните, отколкото с левите в Израел. Това е съществено. 

Еврейското лоби има голямо политическо влияние в Конгреса

тъй като американският политически живот в значителна степен се опира на частни пожертвования. Незначителна група, като арменците например, поради това може да получи голямо политическо влияние. Полското лоби също някога имаше стабилни позиции, тъй като в някои щати имаше доста силни полски групировки, занимаващи се активно с каузата за независимост на Полша. Сега това отмина, а полското лоби не прави значителни финансови дарения.Въпросът за Газа няма да може да бъде решен, ако не се реши проблемът с палестинската държава. Тук просто е необходима намеса отвън, тоест от Америка. Това означава да се предложи някаква формула, на чиято основа да се водят преговори. По принцип става дума за четири основни пункта. Първо, палестинците трябва да се откажат от правото на връщане – така както немците не можеха да се върнат в Гданс или Вроцлав. Затова Обама може да постави на дневен ред. Само че той е прекалено зает със сериозна вътрешна криза в Америка. Не става дума само за изтичането на нефт в Мексиканския залив. Цялата американска финансова система изисква реформи, бюджетната система и образованието – също. Обама добре усеща какво трябва да направи Америка в света и задава тази посока. Но очевидно от 12 часа работно време на световните въпроси той посвещава само два.Сега е важно да се създаде нещо като централноевропейско лоби в ЕС. Държавите от Централна Европа имат в Евросъюза толкова гласове, колкото има Германия. Организирането на такава коалиция под неявната егида на Полша, без самата тя да се назначава за глава, в сътрудничество с Румъния, балтийските страни, Унгария и Чехия би създало влиятелна група в Европа. Това още го няма, въпреки че такива тенденции съществуват.

Статията е взета от: Monitor.bg