За тези, които не разбират английски или не им е станало много ясно, съм направила превод:
Съпричастната цивилизация
(Съвременна еволюция на човека и обществото)
През последните няколко години има много интересни открития в областта на „Еволюционната биология”, „Невро-познавателната наука”, „Детско развитие” и много други изследвания в различни направления, които подлагат на съмнение дълго време възприеманите и остарели представи за човешката природа и еволюция. Те предизвикват тези възприятия и заедно с тях – институциите, който сме създали върху им – образование, бизнес практика, ръководни институции и т.н.
Нека се върнем назад в 90те в малка лаборатория в Парма, Италия. Учените са правели изследвания с ЯМР на макак (маймуна), като маймуната се е опитвала да отвори орех – така са искали да видят как невроните й ще реагират. В процеса на изследването обаче по случайност в лабораторията влиза човек и разчупва един от орехите. Маймуната е била шокирана, мислела си е „Какъв е този нашественик?”. Тя стояла мирно, гледайки как човека яде ореха й. Тогава учените забелязали нещо много интересно – невроните на маймуната реагирали на действието на човека по същия начин, по който реагират, когато тя самостоятелно отваря ореха. Лаборантите са нямали идея какво става, мислели са, че ЯМР се е повредил и са повторили същия опит многократно. Това, което откривали всеки път са т.нар. огледални неврони. Извода от изследването е, че всички примати, че дори и слоновете, но особено хората са програмирани с огледални неврони. Затова, когато наблюдавам теб – твоят гняв, твоето неудобство, твоята радост, както и да е – аз изпитвам същото усещане, същите неврони се активират, все едно аз изпитвам това, което ти изпитваш. Всъщност това не е толкова необикновено. Знаем, че ако паяк полази нечия ръка, ще се почустваме гадно. Ние взимаме това за даденост, но всъщност сме програмирани да преживяваме чуждите емоции и възприятия по начин, по който те се случват на нас. Но огледалните неврони са само началото на цяло ново направление в нерво-психологията, мозъчното изследване и детското развитие, което предполага, че ние сме програмирани не за агресия, насилие и егоистичност, а всъщност сме програмирани за общителност, привързаност, обич, приятелство. И първият инстинкт е инстинктът да принадлежиш. Това е съпричастен инстинкт. Какво общо имат невроните на маймуната и невро-психологията с този инстинкт и еволюцията ни въобще? Всъщност е малко по – сложно, затова нека го обясня по – подробно.
Какво е съпричастие? Това е много сложно понятие. Когато едно бебе в детско отделение се разплаче и другите бебета ще започнат да плачат в отговор. Те не знаят защо, но това е съпричастно страдание. То е закодирано в нашета биология. После около две години/две години и половина децата започват да се разпознават в огледалото – това е културен феномен. И когато са способни да се самоопределят, тогава знаят, че ако някой друг има усещане за нещо, те го усещат, защото някой друг го изпитва, не защото те самите го изпитват. Разбират, че това са две различни неща. Самоопределянето се развива заедно със съпричастното развитие. Нарастването на самоопределянето води до нарастване на съпричастността. Около осем годишни децата научават за раждането и смъртта, научават от къде са дошли, че имат един единствен живот, че той е крехък и уязвим и че някой ден те ще умрат. Това е началото на дълъг път, защото когато детето научи за смъртта и раждането и че има един единствен живот, то осъзнава колко крехък е той, че е много трудно да си жив, независимо дали си човешко същество или диво прасе. И така, когато детето научи колко е крехък живота и че всеки момент е ценен и че имат своята уникална[1] история, това му позволява да изпита друго – че друг човек или същество има един единствен живот, че и за него е трудно да живее и че шансовете не винаги са добри. Ако помислим за връзките, с които се свързваме един друг или с други същества – това е защото чувстваме техните мъки. Ние сме съпричастни заедно към смъртта и към радостта от живота и показваме солидарност към чувствата на другите около нас с нашето състрадание.
Съпричастността е противоположна на „Утопия”[2]. Няма съпричастност в рая, защото там няма смърт и страдание. Съпричастността е обоснована на признаването на смъртта и радостта от живота, да процъфтяваш и да бъдеш. Тя е базирана на нашета неустойчивост, деликатност и несъвършенство. Затова, когато говорим за изграждането на съпричастна цивилизация, не става въпрос за Утопия. Става въпрос за умението на човешките същества да показват солидарност не само един към друг, но и към събратята ни животни, които имат един единствен живот на тази малка планета.
Как съзнанието се променя в историята? Начинът, по който нашият мозък е програмиран днес не е същият, по който е бил на средновековният човек, а неговия мозък не е същия като на пра-човекът от преди 30 000 години. И така, как съзнанието се променя през годините? Възможно ли е ние, човешките същества да сме програмирани за съпричастност? Възможно ли е да разширим нашета съпричастност в цялата човешка раса като голямо семейство, както и към другарите ни животни като част от това семейство и към биосферата като съвместно общество? Ако е невъзможно да си го представим, не знам как бихме могли да оцелеем.
Съпричастността е невидимата ръка. Тя ни позволява да разширим чувствителността си един към друг, за да можем да се движим в по-големи мащаби като социални единици. При пра-човекът комуникацията е била в рамките на местното племе и всеки друг отвъд хълма е бил извънземен за другия. Тогава съпричастността се разширява само до кръвната връзка. Когато отидем към първите цивилизации, виждаме, че писмеността ни дава възможност да разширим кръгозора си в по-голямо пространство и време. Повече хора се приобщават, което води до създаването на народи. Развитието на уменията ни и увеличаващото се самосъзнание не само води до теологично самосъзнание, но и до нова фикция. И тя е, че вместо да се групираме с кръвните си връзки, ние започваме социализиране, основано на религиозни връзки. Така евреи започват да виждат други евреи като семейство и да са съпричастни към тях; християните започват да виждат други християни като свое семейство; мюсюлманите – също. Когато стигнем до 19ти век – индустриалната революция, вече разширяваме пазарите до по-големи области и създаваме фикцията за нациите. И изведнъж британците започват да виждат други от Англия като свое семейство; германците започват да виждат Германия като свое семейство; американците, французите... Нямало е такова нещо като Германия, нямало е такова нещо като Франция – това са фикции. Но тези измислици ни позволяват да разширим семейството си, за да можем да сме лоялни и да се идентифицираме на базата на новата комплексна енергийна революция, която ни позволява да ликвидираме времето и пространството. Но защо да спираме до тук? Ако сме тръгнали от съпричастност, базирана на кръвната връзка, към съпричастност, базирана на религиозно обвързване, към съпричастност, базирана на национално самосъзнание, наистина ли е толкова трудно да си представим, че новите технологии ни позволяват да свържем нашето съпричастие към една единствена раса и една единствена биосфера? Ние имаме технологията, която ни позволява да се асоциираме индуктивно като семейство, а не само интелектуално.
Когато земетресението удари Хаити, за час Туитер „гръмна”, за два часа се появиха видео-клипове в You-tube и вече за три часа цялото човечество, в съпричастна прегръдка, беше готово да помогне на Хаити. Ако бяхме толкова саможиви, егоистични, материалистични и угодничави, както твърдят повечето социолози в наше време, нямаше да проявим такова отговорно поведение.
Преди 175 000 години в Африка е имало 10 000 анатомично съвременни хора – нашите предци. Генетолозите локализират една базисна жена – явно нейните гени са предадени на всички нас, а останалите дами не са успели. Става още по-странно – учените откриват един мъж, когото наричат У-хромозомът „Адам” – неговите гени също са предадени на всички нас. И ето фактите – 7 милиарда хора с различни етапи на самосъзнание – теологично, идеологично, психологично национално и т.н. , всички ние спорим с различни възприятия за Света, а все пак сме дошли от двама (тук Библията не е сбъркала). Всъщност можело е да сме произлезли от много, но идеята е, че трябва почнем да мислим като разширено семейство. Трябва да разширим чувството си за идентичност. Не е нужно да губим националното си сходство, нито религиозното, дори и кръвните си връзки. Но разширявайки идентичността си, ние мислим за всички хора като събратя, временно пребиваващи на Земята.
Трябва да преосмислим човешката природа. Ако наистина сме хомо-съпричастни, то тогава трябва да извадим ядрото на тази природа, защото ако не излезе и бъде подтисната от нашите родители, образование, бизнес практика, правителство, то тогава ще се проявят второстепенните инстинкти – нарцисизмът, материализмът, насилието, агресията. За да преосмислим човешката си природа, трябва са изкараме наяве съпричастната си общителност, за да можем да преизградим институциите и да подготвим основата на една съпричастна цивилизация.
Автор: Джереми Рифкин
Превод: Мария Герина
[1] Моля проверете в речника за значението на тази дума. Уникално не е синоним на яко,готино или хубаво.
[2] Утопия е въображаем остров, описан от Томас Мор като място със съвършената социална, правна и политическа система.
Няма коментари:
Публикуване на коментар